История на Хаджихристовата къща

Арбанашки хан ( в един отрязък от времето наричан „Хаджихристовата къща”) е сред най-ярките образци на старинните арбанашки къщи, които вековете са ни завещали. Намира се недалеч от църквата „Рождество Христово” и е архитектурен паметник от национално значение.

 Сградата е в типичния за Арбанаси стил, сред просторен двор, ограден с високи каменни зидове и порти. Вътрешната й уредба показва добрия естетически вкус на българското семейството, високата му култура както и материалните му възможности. Таваните и мебелите са с украсени с красиви дърворезби. Запазената като по чудо оригинална дървена греда, с издълбана върху нея 1646 година, говори за възрастта на сградата. През 350-годишното си съществуване Хаджихристовата къща е била свидетел на десетки значими събития от историята на България. Знае се, че в нея са идвали Апостолът на свободата Васил Левски и Ангел Кънчев. Народният будител Стойко Владиславов, който по-късно като владика на Врачанската епархия приема името Софроний Врачански, също е гостувал тук. Авторът на „Житие и страдания грешного Софрония” вероятно дълго е разговарял тук с приятеля си пламенния родолюбец Христо Чамуров.

Красивата и функционална Хаджихристова къща е на сина на Христо Чамуров – Стефан. Тя е една от няколкото къщи на големия род на Христо и Ана Чамурови.

За този знатен род пише д-р Димитър Папазов в книгата си ”Село Арбанаси” – лични спомени и събрани данни, сборник на Българската академия на науките, издаден през 1935 година. По-точно, в книгата се пише за Стефан Чамуров- син на Христо Чамуров, който заедно със съпругата си Зафирица и многолюдната си челяд обитава просторния живописен дом. Описанието на д-р Димитър Папазов за абранашката къща въобще, се отнася в пълна степен и за Хаджихристовата къща. „Арбанашките къщи бяха грамадни, с обширни дворове и обградени с високи каменни зидове: те представляваха всяка една отделна крепост. По устройство на сградите и техния комфорт, селото приличаше на град в истинския смисъл на думата. И сега останаха още къщи, целите съградени от камък със засводени врати и прозорци. Характерното за всички къщи е, че те са всички почти четвъртити, с прави стени, без разграничение на етажите и без издадени навън части-еркери и балкони”.

През втората половина на 20-я век, по времето на социализма, къщата е била предоставена на организацията на Отечествения фронт. По предложение на Пенчо Кубадински ( тогава председател на Националния съвет на Отечествения фронт) е наречена „Арбанашки хан”.

Кратка разходка по каменната улица покрай комплекса ще ви отведе до мястото, от което се открива най-живописната панорамна гледка към Велико Търново, Царевец и Трапезица.

Днес Арбанашки хан е съхранил старинната атмосфера в пълна хармония с изискванията на модерното време. Особено красив е дворът с ореховото дърво-връстник на къщата.

Това великолепно съчетание на история и съвремие прави комплекса привлекателен по всяко време на годината.

Този храм на българския дух, на националното творческо и архитектурно умение е образец как се пази не само родовата памет на някогашната многолюдна челяд , но и как в съвременни условия новите стопани претворяват народната традиция и историческото богатство по неповторим начин. Всеки, който прекара часове или дни под покрива на Хаджихристовата къща, ще усети в душата си приятното вълнение от срещата с едно от творенията на архитектурното и строителното майсторство, с един емоционален изблик на българския бит и култура.

А такива срещи действат като истински благослов!